Честит празник на народните будители! Всички знаете, предполагам, много по-добре от мен, защо и колко е важен, и как се чества. Обаче предполагам също, че много малко от вас може да каже, какво правят поляците на този ден. Защото и ние празнуваме. Може да кажем, че е различно, но... според мен... не съвсем...

Първо трябва да кажа, че ние всъщност нямаме ден на будители. Не че нямаме будители, имаме много, като се замислям. Но нашето положение от гледна точка на история е съвсем различно от българското.  Първо, защото нашата национална идентичност се развива някъде от 15. век, и до 1795 г. Може да се развива свободно, заедно с богатата ни култура. После настъпва 123 – годишна загуба на независимост. Обаче даже тогава не спира да се развива. Укрепена е в сърцата и душите на хората. Има хиляди личности, които напомнят за полското, за свободата...И историята показва, че поляците не са забравили своята идентичност за тези 123 години, когато полската държава я нямаше.

Какво празнуваме тогава? В католическата църква на този ден се празнува Денят на Вси Светии.  Чисто теологически се напомня, че всички са призвани да постигнат Рая. На този ден по традицията хората обикалят гробищата, посещават гробовете на близките си, за да си ги спомнят, да се помолят за тях и в знак на памет да им запалят свещ. Такава свещ се казва знич, най-често е сложена в цветно стъклено бурканче, което се оставя на гроба на покойника. Трябва още да кажа, че този ритуал го извършват всички, независимо, дали са вярващи, или не. Изобщо не е въпрос на вяра. Просто е много силна част на традицията ни. На този ден също всеки, който може, задължително се връща в родната си къща, за да е при семейството си и да могат заедно да обиколят гробовете на близките. Някакси е задължително на този ден да сме заедно със семействата си. Това е по-задължително само на Бъдни вечер. Затова за тези 1-2 дни се променя всичко. Общественият транспорт предлага допълнителни линии, с маршрути насочени към големите гробища, за да е по-удобно на хората да пътуват, студентите напускат университети, много заведения не работят, а навсякъде може да се види изобилие от стъклени бурканчета със свещи, във всички възможни размери и цветове и с различна продължителност на изгоряване.

Гробищата стават особено красиви, когато падне мрак...

Най-накрая искам да повторя: честит празник на всички ни! И в двата случая днес споменаваме покойниците. Дано чрез това споменаване и чрез техния пример се научим нещо полезно за себе си!